И така, вече имате своя нов дом и ви предстои да покриете голите му стени или с гипсокартон, или с вътрешна мазилка. До тук добре, но как да направите верния избор? В предишните си материали често сме споменавали различни предимства на гипсокартона, за това днес решихме да ви запознаем и с видовете вътрешни мазилки. Ако не можете да предпочетете коя е най-подходяща за вашия дом, материалът, който сме ви подготвили днес е точно за вас!
КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА МАЗИЛКАТА?
Накратко, мазилката представлява основното покритие на тухлените или бетонови основи на стените. Тя е първото ремонтно действие, което предприемате в новопостроена сграда (преди полагането на под, изграждането на таван и други). За да я разграничим от декоративната мазилка (финалния слой, който поставяме върху стените, за да им придадем пигмент или декорация), по-надолу ще я наричаме основна мазилка. С нейна помощ конструкцията се заздравява, запълват се неравности, слоят се изравнява и по този начин завършваме „грубите“ ремонтни дейности по уплътняване на основите. Тоест, когато основната мазилка изсъхне, вече може да преминете към боядисване, полагане на тапети, плочки и други финални процедури. Преди да предприемете действия, трябва внимателно да съобразите за какво ще използвате помещението. Веднъж положите ли основната мазилка, няма връщане назад, а доста често нейните характеристики влияят и при избора на декоративна. При декоративната мазилка най-разпространена е употребата на различни видове латекс или тапети за сухите помещения и плочки в мокрите. Трябва да вземете предвид, че крайният резултат зависи не само от вида на мазилката, но и от техниката за нанасяне, избраните цветове и създадените условия за изсъхване на материалите. Това обаче е друга тема, която при интерес от ваша страна с радост ще поясним допълнително.
Вътрешните мазилки (ръчни или машинни) се разделят на три основни категории, спрямо своя състав. Те биват варо-циментови, варо-гипсови и глинени мазилки. Ако разглеждаме въпроса за качеството, спрямо използваните материали те биват вискококачествени и среднокачествени.
ВАРО-ЦИМЕНТОВИ МАЗИЛКИ
Тази категория подлежи на машинно поставяне, като са подходящи както за вътрешно, така и за външно приложение. Заради своя състав (вар, цимент и пясък, а понякога и добавки за постигане на по-добро качество на сместа) и свойства те са подходящи за всякакъв тип помещения. Варо-циментовата мазилка има силно проявяващи се дишащи свойства, заради своята паро и водопропускливост. Това ги прави идеален избор за всякакъв вид мокри помещения – бани, тоалетни, перални помещения, басейни, сауни и други. Този вид мазилка може да изсъхне напълно в диапазона между 25 и 30 дни, в зависимост от атмосферните и други условия и при температура над пет градуса по Целзий. Важно уточнение е, че мазилката трябва да се мокри периодично в процеса на изсъхване, за да се избегне образуването на пукнатини, като влажността ѝ трябва да се поддържа минимум два дни след полагането.
ВАРО-ГИПСОВИ МАЗИЛКИ
Варо-гипсовите мазилки подлежат както на ръчно, така и на машинно полагане. Като варианти биват олекотени с перлит, еднослойни или двуслойни. Подходящи са за сухи помещения, защото при добро измазване, повърхността на стената става идеално гладка, за да бъде подходяща и за боядисване. Не са подходящи за по-влажни помещения, заради свойствата на материалите в сместа. Този вид мазилка съхне значително по-бързо, като в зависимост от атмосферните и други условия, процесът варира в диапазона между 15 и 20 дни. Задължително условие е съхненето да преминава при температури над пет градуса по Целзий и при абсолютно сухи условия (тоест, да се ограничи достъпа на влага, конденз и повторно навлажняване до мазилката).
ГЛИНЕНИ МАЗИЛКИ
Този метод е познат на строителите от векове, като днес се прилага най-рядко. Всички старинни къщи са строени с керпич и измазани с глина, за това днес най-често използваме глинени мазилки за реставрацията им. Съставът на този вид мазилка е смес от глина, тиня, вода и пясък. Те поддържат постоянни нива на естествена влажност и са огнеупорни, за това са подходящи за всяко помещение. Преди да се започне цялостната мазилка, първо се правят проби на няколко места в различните краища на стената, в които се тества правилното съотношение на материалите. Пропорциите зависят от начина на приготвяне и вида на самите съставки. Ако след два, три дни пробните участъци са се напукали или падат, трябва да промените съотношението на съставките. Интересното тук е, че повърхността, върху която се полага глинената мазилка трябва да е мокра и груба, за това при необходимост се издрасква допълнително. В новото строителство мазилката се укрепва и с армираща мрежа. Въпреки че този метод за измазване е стар, той е доказано дълготраен.
СЪВЕТИ ПРИ ПОЛАГАНЕ НА ВЪТРЕШНА ВАРО-ЦИМЕНТОВА И ВАРО-ГИПСОВА
МАЗИЛКА
✔ Задължително условие е при полагане на мазилката основата да бъде устойчива, чиста, суха, възможно най-равна, здрава и обезпрашена. При наличието на фуги, те се запълват предварително.
✔ Специалистите съветват преди измазването на основната мазилка да се положи поне един слой грунд върху основите, за да се осигури качествено взаимодействие между основата и сместа, която полагате. При полагане и на декоративна мазилка, желателно е да положите още една ръка грунд преди да шпакловате.
✔ Ако върху основата има силно изразени неравности и се наложи измазване по-дебело от 20 – 30 милиметра, необходимо е полагане и на армираща мрежа, която ще предотврати свличания на сместа или напуквания при изсъхване на стената, заради полученото удебеляване.
✔ Варо-гипсовите мазилки се полагат на ивици с подходяща машина, а след това се заравняват с мастар и маламашка. За заглаждане на стената се използва гъбена маламашка. Поставя се от един до два слоя върху основата.
✔ Варо-циментовите мазилки имат няколко особености. При силно попиващи основи, преди да се положи сместа стените трябва да бъдат намокрени, а при основи с неравномерно попиване, в тях трябва да се впръска и цименто-пясъчен разтвор. Съответно ако основата е слабо попиваща, трябва да се положи една ръка грунд преди нанасяне на мазилката.